Хлебарките предпочитат заседналия начин на живот

В някои случаи хлебарките от големите градове по света са зловещо подобни на хората, с които съжителстват в сградите. Най-новите проучвания показват, че хлебарките обичат заседналия начин на живот и предпочитат да останат там, където са родени израснали същото както етническите и класови социални групи на хората. И както повечето жители на големите градове хлебарките също са дошли и са се населили в големия град по някое време. Веднъж да се нанесат някъде, те не обичат да се местят – казва Марк Стокъл, младши експерт от Рокфелеф Юнивърсити. При изследването на социалните групи на хлебарките резултатите показват, че те са доста подобни на нас. А за да се заемем качествено с унищожаване нахлебарки в София трябва първо да опознаем природата и навиците на врага си. Излиза, че най-големият ни враг до голяма степен прилича на нас и взаимства нашите навици.

Същите учени изследват генетичния материал на хлебарки от два различни съседни квартала и откриват, че между 80-90% са различни тоест това означава, че всяка хлебарка си знае квартала и не излиза особено  много от пространството, което обитава. Д-р Марк Стокъл моли за донори на хлебарки от цял свят, за да ги изследва. Това може да изглежда доста отвратително, но е необходима стъпка към опознаването на природата на хлебарките и изследването на развитието на тяхното ДНК.

Изследванията му върху хлебарките не показва никаква разлика в поведението на хлебарките в различните райони или семейни групи. Но разчитането на генетичните кодове на хлебарките помага да се обясни биологичното разнообразие на това насекомо и да се предложи по-ефикасен начин за качественото унищожаване на хлебарки. Около 4600 вида хлебарки са идентифицирани до момента, но вероятно предстои да бъдат открити още хиляди. В Европа и в САЩ най—често се срещат 4 вида хлебарки. Най-много се среща Германската хлебарка, която е по-дребна и се открива предимно под мебелите в дома. Смята се, че нейният произход е Европа, а от там е имигрирала в САЩ. Американската хлебарка, която има крила, но не лети е най-голямата с дължина често над 2 см. Смята се, че тя е дошла от тропиците на Африка и през 18-ти век е пристигнала в САЩ, а след това, чрез корабите е пренесена и в Европа. Често учените в света на насекомите сравняват историята на хлебарките с емигрантските истории и миграции на хората.

Обаче хлебарките, които не са заразени по кръвен път и не носят зарази, но пък предизвикват алергии при някои хора, са доста по-сериозен обект на изучаване от страна на учените. Същите тези учени казват, че хлебарките попиват нашето поведение. В научна публикация професор по етимология от Северна Каролина открива, че еволюцията е направила няколко вида хлебарки устойчиви на глюкоза – вид захар, която се използва при производството на някои репеленти. С времето и благодарение на еволюцията на видовете познатите ни отрови за хлебарки започват да губят силата си. В публикацията си професорът казва, че хлебарките се адаптират бързо и че ние може да се отървем днес от тях като сменяме вида глюкоза, но хлебарката винаги ще намира начин да се развива и оцелява като вид.